Проф. Константин Константинов е български учен-музиколог, музикален теоретик и публицист, музикален педагог. Автор е на музиковедски изследвания, музикална критика и есеистика.
Константин Атанасов Константинов е роден на 26 април 1903 г. в Елхово в учителско семейство. С музика се занимава от най-ранно детство. Първи уроци по цигулка получава от баща си.
През 1923 г. завършва Народно музикално училище в Бургас. Постъпва на доброволна служба във военната музика на Военното училище, където свири на цугтромбон при Маестро Атанасов. Приет е в Държавната музикална академия, София и през 1927 г. завършва със специален инструмент цигулка при проф. Ханс Кох.
През 1932 г. Константинов заминава на специализация в Германия, Дрезден, където проучва солфежните методи, прилагани в немските средни училища. В Държавно експериментално училище „Дюрер“ изнася лекции върху българската народна музика с илюстрации на цигулка. В Дрезден изучава хармония и контрапункт при директора на Дрезденската консерватория проф. Паул Бютнер.
Учителства в Ямбол, Панагюрище, Бургас, Пловдив и София. В Бургас го свързва близка дружба с художника Петко Задгорски, който през 1935 г. рисува негов маслен портрет.
Дълги години поддържа сърдечно приятелство с големия преводач от италиански език Петър Драгоев
Диригентският дебют на Константин Константинов е през 1929 г. със Симфония в си минор от Франц Шуберт при концерт на Бургаския народен хор. Дирижира също хорови концерти в Ямбол, на които са изпълнени и неговите творби „Момини жалби“, „Тръгнах по врачки“, „Пейзаж“, „Не дирих радости“ по текст на П.К. Яворов, „Не плачи, майко“ по текст на Христо Ботев, „Балада“ и „Задявка“.
През 1932 г. става концертмайстор на симфоничен концерт на музикално дружество „Гусла“ – Ямбол. След беседа върху Лудвиг ван Бетховен дирижира неговата Пета симфония. Също така изнася беседа „Живот и творчество на Моцарт“ и дирижира Моцартов концерт на дружеството с увертюра към операта „Сватбата на Фигаро“ и симфония „Юпитер“.
В Ямболския народен морски сговор изнася камерен концерт със струнен квартет, в който свири партията на цигулка – изпълняват творби от Шуман, Глинка, Менделсон, Шуберт, Шопен и собствения му квартет „Българска фантазия“. През 1934 г. дирижира Бургаския народен хор в юбилейния концерт на Георги Шагунов, заедно с Филип Кутев и Асен Жабленски.
В областта на диригентското изкуство Константин Константинов има значителни постижения. През 1936 г. изнася в Пловдив редица концерти, между които Славянски симфоничен концерт с творби от Дворжак, Сметана, Мусоргски, Никола Атанасов и др.
На тържествения концерт на Пловдивското певческо дружество по случай 40-годишното юбилейно честване през 1936 г. Константинов изнася музикална сказка върху живота на народните хорове в България. Изпълнена е хоровата му композиция „На прощаване“ по текст на Христо Ботев. Сказката и концертът са предавани по всички български радиостанции. Освен това дирижира Третия симфоничен концерт на дружеството с Камий Сен-Санс – симфонична поема „Танц на мъртвите“ и Лудвиг ван Бетховен – Симфония № 5
Константинов е избран за диригент на Симфоничния оркестър при Пловдивското певческо дружество с председател Ангел Букорещлиев. С тези си заслуги към симфоничното дело в Пловдив Константин Константинов е смятан за един от първосъздателите на Пловдивската филхармония.
В София през 1938 г. Константинов дирижира хора, оркестъра и духовата музика на Пета мъжка гимназия в салона на „Свободен театър“, а също концерта на духовия оркестър при Първа мъжка гимназия пред микрофона на Радио София. В програмата е включена собствената му композиция „Възторг“. По Радио София също изнася сказка за Георги Шагунов и дирижира концерт заедно с Филип Кутев.
През 1940 г., по време на войната, дирижира хора и оркестъра при Пета мъжка гимназия на концерт в Зала България. В програмата е включена творбата му „Марш на българите“ по текст на Теодор Траянов и композицията му „Кракра“.
Като композитор Константин Константинов създава няколко хорови и солови песни и над 30 марша за духов оркестър.
През декември 1943 г. при една от бомбардировките на София от американската авиация Константин Константинов претърпява тежка злополука и е отведен на лечение в Александровската болница, а след разрушаването ѝ от голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. е евакуиран в Ботевградската болница, където остава на лечение шест месеца.
След края на Втората световна война, през 1945 г. Константинов Константинов с конкурс постъпва в Държавната музикална академия като преподавател по солфеж и теория на музиката. През 1950 г. се хабилитира с труд „Път за овладяване на музикалния език“ и е избран за редовен доцент при теоретичната катедра на ДМА. Става председател на секцията на музиколозите при Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти в България. Член е на Художествения съвет при Дирекцията за музикално творчество и изпълнителско изкуство при КНИК.
През 1951 г. Константинов получава сърдечен инфаркт. През 1952 г. е подложен на политическо „обследване“ и заедно с други български интелектуалци е пратен в курорта Вършец на 45-дневен опреснителен „Курс по марксизъм-ленинизъм за повишаване на идейно-политическата и теоретическа квалификация на академичния персонал от висшите учебни заведения“.
През 1953 г. става декан на Теоретичния факултет при ДМА, а през февруари 1955 г. е избран за професор в Българската държавна консерватория с основен рецензент проф. Веселин Стоянов.
Ненавършил 52 години, умира от инфаркт на 4 март 1955 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
