Иван Белинов е български офицер, адвокат и политик от Демократическата партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1901-1902 година.
Иван Иванов Белинов е роден на 11 октомври (29 септември стар стил) 1859 година в Котел. Учи в Робърт колеж в Цариград през 1876 година, а през 1878 година завършва с първия випуск новосъздаденото Военно училище в София. През 1884 година заминава да следва военно право в Санкт Петербург, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Сръбско-българската война през 1885 година, по време на която командва дружина при Сливница и Пирот. След войната е военен прокурор в София. През 1886 година взема участие в неуспешния опит за проруски преврат, след което е уволнен от армията и напуска страната.
През следващите години Белинов следва право в Швейцария, където се дипломира. След връщането си в България работи като адвокат в Русе, където издава вестник „Законност“, заедно с Петко Тодоров. Включва се в дейността на възстановената през 1894 година Демократическа партия. През 1895 година излиза книгата му „Офицерско-емигрантският въпрос“, в която разглежда неговото възникване и възможното му разрешаване. През 1900 година се премества в София, а от март 1901 година до януари 1902 година е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в четвъртото правителство на Петко Каравелов.
През 1901 година синът на Иван Белинов Илия се жени за дъщерята на Каравелов Виола.
Иван Белинов умира на 31 януари 1902 година в София
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
