Йосиф Ковачев е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. и филантроп.
Йосиф Антонов Ковачев е роден на 14 януари 1839 година в българския град Щип (днес Република Македония). Брат е на революционера Михаил Ковачев и чичо на Владимир Ковачев, Владислав Ковачев и Антон Ковачев. Учи във взаимно училище в Щип, църковен певец и учител в Гниляне между 1855 – 1859 година. Следва в духовната семинария в Белград от 1859 година, а след това се прехвърля в Киевската семинария през 1861 година и я завършва в периода 1864- 1868 година със средства от Одеското българско настоятелство.
Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово (1868), откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхад паша, Щип (1868 – 1872) и Прилеп (1874 – 1877). За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище, като негов помощник тогава е Александър Попорушев.
През 1872 година Йосиф Ковачев е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. В 1873 година излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика. В 1874 година издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи“, излязал едновременно в Пловдив, Русе и Велес, и претърпял 5 издания до 1885 година. Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ (1879).
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, Източна Румелия, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния (1878 – 1879) в Княжството. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година. След това е избран за председател на Губернския съвет в София. В 1880 година е избран за депутат в Първото Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия. Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880 – 1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886 – 1887). Като кмет Ковачев се грижи за регулирането на някои софийски улици.
От 1888 г. до края на живота си Йосиф Ковачев е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В 1895 година на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 година е негов председател.
Умира на 31 октомври 1898 г. в София
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.