На 30 септември 1923 г. е потушено Септемврийското въстание

На тази дата, 30 септември, през 1923 година е потушено Септемврийското въстание.

След потушаването на Септемврийското въстание правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони.

Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд. Избивани са комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието.

Точният брой на жертвите не е известен, а изнесените данни са по-скоро ориентировъчни и имат манипулативен характер. Според историографията от периода 1944–1989 г. във въстанието са загинали около 30 000 души.

Според изследването на Музея на революционното движение в България, публикувано в книгата „Звезди във вековете“ (поименен албум с фотографии и биографични данни), във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници. Според историка Георги Марков броят на жертвите възлиза на около 5000 души.

Най-много загинали от Септемврийското въстание има в окръг Монтана (Фердинанд). Там във водените сражения и след потушаване на въстанието са убити общо 337 души. Извършени са масови разстрели в с. Септемврийци (Горна Гнойница), Вършец, Берковица и Монтана, като голяма част от тях са военномобилизирани въстаници. Вдъхновителите, организаторите и ръководителите са избягали от възмездие, като са емигрирали в Югославия.

Още в началото на Септемврийското въстание и преди неговия разгром лидерите му Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия, а оттам – в Съветския съюз. Някои от бунтовниците остават в страната и действат като чети в планините.

Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с Ньойския договор.

Българската марксическа историография от периода 1944–1989 г. разглежда правителството на Цанков – като фашистко, а събитията през септември 1923 г. окачествява като първото антифашистко въстание в Европа.

Септемврийското въстание и жестокостите при потушаването му предизвикват силна реакция сред тогавашната българска интелигенция.

Сред по-известните произведения, посветени на въстанието, са поемата „Септември“ от Гео Милев, романът „Хоро“ от Антон Страшимиров и картината „Септември 1923“ от Иван Милев. Сред другите известни произведения са стихосбирките „Пролетен вятър“ от Никола Фурнаджиев и „Жертвени клади“ от Асен Разцветников. Те двамата и Ангел Каралийчев, автор на книгата с разкази „Ръж“, впоследствие са считани за септемврийско поколение писатели.

През периода 1944 – 1989 г. са издигнати паметници на Септемврийското въстание в населени места, чиито жители са участвали в него. През 1954 г. е сниман филмът Септемврийци, посветен на тези събития.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!