На 30 септември 1858 г. Софийското земетресение нанася значителни щети в София

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София (42.6° с. ш. 23.25° и. д.), чийто основен трус е в 12:15 местно време на 30 септември 1858 г., а вторичните трусове, продължават още няколко месеца.

Данните за Софийското земетресение са оскъдни и включват главно текстови описания на свидетели, най-изчерпателни от които са няколко дописки и писма на Сава Филаретов.

Интензивността на основния трус се оценява на IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), магнитудът – на 6.6, a дълбочината 9 km., като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала X степен по МШК.

Освен в София, земетресението е усетено и в отдалечени градове, като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман и Рилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори.

В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70 – 80 % от сградите са силно засегнати. По-бедните жители на града са в затруднено положение, тъй като се налага непредвидено да възстановяват къщите си в навечерието на зимата. Някои от тях са подпомогнати с дарения, като например направеното от Иван Денкоглу.

loading...

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7-те църкви остават годни за използване.

Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква Света София), която след земетресението е изоставена. Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме (при днешното кръстовище на Витошка и Солунска), се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето.

Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в Света Неделя.

На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като според Филаретов пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 cm и дължина около 1,5 km. Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се възстановява.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.