На 30 септември е роден българският писател Никола Инджов!

Честит рожден ден на писателя Никола Инджов!

Никола Инджов е български поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски език.

Никола Иванов Инджов е роден на 30 септември 1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия.

Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му – в Хасково. Завършва Икономически техникум, следва във ВИНС – Варна, учи испански език в Хаванския университет.

За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ (1952). В края на 50-те години е на второ място в номенклатурната класация на младите поети – след Владимир Башев и преди Любомир Левчев

Никола Инджов е литсътрудник във в. „Родопска борба“ (Хасково, литсътрудник във в. „Хасковска трибуна“, литсътрудник в Радио София, редактор в сп. „Младеж“, редактор в сп. „Български воин“ (1958 – 1965), гл. редактор в Българска национална телевизия, първи зам. гл. редактор-основател на сп. „Отечество“,гл. редактор на сп. „Родолюбие“

Никола Инджов е:

• член на ЦК на ДКМС
• вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция
• първи секретар в посолството на Народна република България в Куба
• съветник в посолството на Народна република България в Мексико
• гл. секретар на Съюза на българските писатели
• заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България
• вицепрезидент и президент на Асоциацията за приятелство „България-Куба“
• председател на Литературна академия „Южна пролет“
• председател и заместник-председател на Комисията на Висшия съвет на БСП за политиката на БСП в културата и за връзки с интелигенцията
• член на Българския ПЕН-център
• член на Тракийския научен институт
• почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание на Съвета на Европейската научна и културна общност
• председател на Международна фондация „Гео Милев“

Никола Инджов участва в международни писателски симпозиуми, срещи, конгреси в Хелзинки (1961), Хавана (1962, 1963, 1970, 1975, 1982, 1984, 1989, 2000), Москва (1966, 1968, 1989, 1994), Будапеща (1967, 1982, 1983, 1988), Луанда (1976), Мапуту (1976), Ханой (1979, 1982), Виентян (1977, 1982), Каракас (1985, 2005) и други.

Носител е на множество литературни награди, сред които:

• 1961 – Награда от Празника на поезията
• 1961 – Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки за поезия
• 1967 – Награда от Съюза на съветските писатели за преводи на руска поезия
• 1996 – Голямата литературна награда на Бургас за цялостно творчество
• 1999 – Награда от Съюза на преводачите за преводи на латиноамериканска поезия
• 2001 – Националната Ботевска награда за поезия и публицистика
• 2001 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“)
• 2003 – Национална награда „Георги Братанов“ за поезия
• 2005 – Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“)

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!