Дичо Андонов или Антонов, наричан Лобански, е български революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Андонов е роден в 1882 година в костурското село Лобаница, тогава в Османската империя, днес заличено на територията на Гърция. Завършва основно училище в родното си село, след което учи в Костурската българска прогимназия и в Битолската българска гимназия, където завършва V клас. В Битоля стои на един чин с Атанас Кършаков и става член на ВМОРО.
В 1901 година става четник на ВМОРО и участва във всички големи сражения в Костурско. Взима участие в сражението при Вишени във 1902 година, в което загиват Лазар Москов и Никола Рашайков. От март 1903 година е центрови войвода на Дъмбенския център. Участва в сражението при Смърдеш водено от Борис Сарафов, Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.
На 30 май 1903 година четата му е обградена в Дъмбенската планина от многобройна потеря и след дългия и кървав бой в местността Локвата се самоубива, за да не бъде пленен. Лазар Поптрайков го увековечава в поемата си „Локвата и Виняри“.
„
Паднаха съ доблесть всички четници
на храбрия Дичо въ своитѣ позиции;
мъртвитѣ и раненитѣ люто
търпятъ мѫчение турско нечуто.
(…)
Вѣренъ на свойта честь, задължение,
младиятъ Дичо ощ’ несъкрушенъ,
само направи едно движение
и той отъ свой куршумъ падна бездушенъ.
“
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„ Дичо Антонов от с. Лобаница, с прогимназиално образование, великодушен и симпатичен младеж, скоро произведен войвода, много рано загина, както и почти всички ръководители, дейци, войводи и борци, в кръвопролитното Дъмбенско сражение при Локвата преди въстанието.“
Поклон!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
