На 30 август 1881 г. в София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия

На 30 август 1881 г. в София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия.

Историческият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.

В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската.

Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по – важен от човешкия живот.

Знамето – символика и статут

„Във всякой един полк има по една военна святиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Както на святата икона всякой си снема шапката и се кръсти, така също и на тая святиня всякой военний, макар че бил той даже и Княжеский син, отдава чест. Тая святиня се изнася при войските и се отнася за пазенето й всякога с почест и музика.

Тая именно святиня е знамето. Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвце. На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и Княжеский вензел, който ни напомнюва за Н. Ц. Височество Князя.

Както кръстът или иконата, като изображава лика на самия Спасител, ни напомнюват за Господа, за Неговите страдания и Неговите поучения към народа и тия напомнювания ни карат да си възнесем ума и сърдцето към Бога, карат ни да се позамислим за нашите грехове и нашите длъжности, като същевременно ни дават сила и добър живот – така също и знамето, като изображава на себе си с кръста – Вярата, с лева – Отечеството и с Вензела – Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва – да умрем за Вярата, Княза и Отечеството.

Ето защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.“

Из: „Ръководство на унтер-офицерите в пехотата“. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г

Няма военослужещ, който да не е възпитаван, че знамето е светиня. Но обикновено съвременният воин осмисля тази идея чрез светските морални представи за святост, свързана с мъжество, доблест и бойна слава. Това несъмнено е правилно, но далеч не изчерпателно. Защото идеята, че знамето е светиня, има своя много по-дълбок, духовен смисъл според православната традиция. В православният свят бойното знаме е светиня, защото върху него са изобразени свещени християнски символи ­ Христовия кръст, ликове на светци или думи от Светото писание . Знамето е светиня и защото над него е извършен обредът на освещаването, то се връчва на полка като Божие благословение над войнското братство. Това осветено знаме е едновременно залог за вярата на войника в Бога и за верността му към бойните другари, народа и родината. Знамето е светиня, защото олицетворява самия Бог ­. Затова войнската клетва се изрича пред знамето и завършва с целувка на последното и кръстен знак, точно както минаването под Светата плащеница на Разпети Петък. Подобно на Бога, който е винаги с нас, знамето съпътства воините във всички важни моменти ­ както в бой, така и в мирни дни. Знамето олицетворява Бог пред полка и полка пред Бог. Ако знамето бъде пленено, полкът се разформирова, той не може да продължи да съществува. На дръжката на всяко знаме има гривни, на които пише на кого и кога е връчено. Когато полкът се смени, се добавя нова гривна.

Когато по някакви причини няма как да се извърши молебен за дадена войскова част, той е отслужван пред бойното и знаме. Затова православната църква сравнява бойното знаме със свещена хоругва ­- бойната светиня съединява около себе си в едно цяло воините от един полк, подобно на вярващите, които в църквата се събират около Божият образ .

На първите бойни знамена на младата българска държава от двете им страни е изобразен кръст с изправен лъв в средата и надписа „С нами Бог“ („С нас е Бог!“). Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 г. По този армейски образец думите „С нами Бог!“ са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885 г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913 г.). Бродираните върху старите бойни знамена думи „Бог с нами!“ или „С нами Бог!“ са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. „Голямо повечерие“, което се отслужва по време на Великия пост: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!“ Както вярващите призовават Божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: „С нами Бог“. Конните полкове имат по-малки, квадратни знамена – т.нар. щандарт.

Спасяването на българските бойни знамена

България е губила войни. Българската армия е губила битки. Български полкове са били разбивани обграждани и пленявани и държани като заложници 14 – пъти. Но нито едно от полковите знамена не е попадало в ръцете на врага. Всички те, до едно са спасени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си са намирали начин да ги занесат до София. Днес всички тези знамена са си на мястото – в Националния военноисторически музей:

6-ти пехотен търновски полк;
1-ви пехотен софийски полк;
25-ти пехотен драгомански полк;
42-ри пехотен полк;
3-ти пехотен бдински полк;
15-ти пехотен ломски полк;
51-ви пехотен полк;
52-ри пехотен полк;
19-ти пехотен шуменски полк;
35-ти пехотен врачански полк

36-ти пехотен козлодуйски полк;
8-ми пехотен приморски полк;
27-ми пехотен чепински полк
9-ти пехотен пловдивски полк

Когато си военопленник, военните закони са безмилостни и еднозначни – съхранението на знаме е равностойно „престъпление“ на съхранението на оръжие и се наказва по един начин – разстрел на място. Въпреки това българските офицери във военопленническите лагери увиват знамената под дрехите си, предават си ги от един на друг и така ги съхраняват с месеци, в очакване на удобен миг да избягат и понякога жертвайки живота на неколцина, с цената на това един да успее да достигне България.

Със заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически „Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915-1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.

Източник: buditel.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!