На 3 ноември 1957 г. умира генерал-майор Тодор Радев!

Тодор Радев е български военен деец, генерал-майор и политик.

Тодор Димитров Радев е роден на 27 февруари 1887 година в Дупница, в семейството на опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението Димитър Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.

Тодор Радев завършва Военното училище в София през 1906 година, а през 1915 година – и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. На 22 септември 1909 година е произведен в чин поручик. Служи във 2-ри планински артилерийски полк.

Участва в Балканската война (1912 – 1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. На 8 август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.

В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 година е майор и същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски „Железен кръст“ II степен. През 1918 е награден с австрийски кръст да военни заслуги, III степен.

В периода 1922 – 1928 година е преподавател във Военното училище, а след това – началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. – полковник. Същата година е назначен за преподавател във Военното училище. През 20-те години Радев, заедно с поручик Тома Прендов е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и Тодор Александров.

В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931 – 1932 е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон.

През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, началник на артилерийския отдел в щаба на 4-а военно-инспекционна област и началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. Назначен е за командир на 18-а пехотна етърска дружина (16 юни 1932 – 26 май 1934), а на 26 август 1934 година е произведен в чин генерал-майор.

За кратко през 1934 година е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия, след което е началник на 2-ра военно-инспекционна област. През 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията.

Васил Бойдев, който работи заедно с Тодор Радев, го определя в спомените си като:

„ … културен, тактичен, самостоятелен и волеви началник, един от редките в нашата армия“

Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Т. Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение.

След разрива между Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22.01.1935 – 21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21 април 1935 – 23 ноември 1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт „Св. Иван Рилски“ (днес Педагогически колеж-Дупница).

След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942 – 1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД „Златолист“, работи в Дупница и Кавала, Егейска Македония.

Председател е на Българо-японското дружество, с подпредседател инженер Иван Иванов.

След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т.нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949 – 1955 година – в Луковит.

Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София .

През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!