Георги Свежин (Георги Иванов Нейков) е български поет.
Георги Нейков е роден на 3 ноември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Първи литературни опити прави като ученик в Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч). Участва в създаването и живота на литературния кръг на Димитър Аджарски „Младо село“ в с. Дойренци. Приема псевдонима Георги Свежин. За публикувани произведения в сборника „Чернозем“ и като активен член на РМС е изключен от гимназията. През 1941 г. Успява да завърши Смесена гимназия „Цар Борис III“ (1941) и специалност медицина в София (1951).
Работи като заместник-главен редактор на в. „Здравен фронт” (1952). Редактор във в. „Работническо дело”. Завеждащ отдел „Поезия” и член на редколегията на сп. „Пламък”. Главен редактор на в. „Пулс” (1968-1980), в. „Мисъл” до 2000 г. Директор на националния музей за българска литература. Член на Съюза на българските писатели, заслужил деятел на културата (1975).
Георги Свежин е автор на книги, пиеси и стихове преведени на румънски, полски, английски, руски, украйнски, турски и арабски езици. Издава стихосбирките: „Непреклонна младост”, „Всеки смята себе си за гений”, „Злото от срам не умира”, „Дяволски трели”, „Диагнози”, „Очите парят”. Автор на пиесите „Неаполитанска песен”, Радиация” и „Мелница за нерви“.
Георги Свежин умира на 6 октомври 2001 година.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.