Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) от една страна, и Русия, от друга страна, слага край на руското участие в Първата световна война.
Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби.
В резултат на Бресткия мир, Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние.
Въпреки победата си на Източния фронт, Централните сили не успяват да се наложат на Антантата и войната завършва с тяхно поражение през ноември същата година, след което Брест-Литовският договор е анулиран. Благодарение на мира с Германия и съюзниците ѝ болшевишкото правителство начело с Ленин се задържа на власт и по-късно успява да се наложи в гражданската война над монархистите и националистите.
Мирният договор е подписан в пет варианта с малки нюанси, за да отговаря на претенциите на всеки от участниците в Четворния съюз. Условията му са по-тежки в сравнение с първоначалното германско предложение.
Съветска Русия губи полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ – Карс, Ардахан и Батуми, които са върнати на Турция четиридесет години след като са ѝ отнети с Берлинския договор.
Загубени са общо площи от 1 милион км2, а заедно с тях около ⅓ от населението (над 60 милиона души), 80 – 90 % от въгледобива, 73 – 80 % от находищата на желязна руда, хиляди заводи и ⅓ от обработваемите земи. Специални анекси гарантират германските икономически интереси в Русия. Договорът постановява пълна демобилизация на руските въоръжени сили и връщане на флота в пристанищата (член 5).
Преди това Съветска Русия трябва да изведе войските си от Финландия, Аландските острови, югоизточната част на Прибалтика и Украйна, да сключи мир с Украинската народна република и да признае договора ѝ с Четворния съюз (член 6). С финансово съглашение през август болшевишкото правителство се задължава да плати на Германия 6 милиарда златни марки. Останала без руска подкрепа, Румъния също е принудена да сключи мир на 7 май в Букурещ.
Брест-Литовският договор не води до прекратяване на военните действия на териториите на бившата Руска империя. Германия се намесва в гражданските войни във Финландия и Украйна.
През пролетта и лятото на 1918 г. германските войски завземат Харков и Крим, проникват в Донбас, Грузия и Азербайджан, стимулирайки кавказките народи да се отцепят от Русия. До края на войната Германия е принудена да държи на изток десетки дивизии, вместо да ги изпрати на Западния фронт. Надеждите, че завземането на Украйна ще доведе до решаване на продоволствената криза, не се оправдават.
През есента в бойните действия в Северна Франция настъпва обрат и германската армия е принудена да отстъпи под натиска на американските, британските и френските войски. С поражението си на Западния фронт Германия губи господството си в Централна и Източна Европа. На 13 ноември 1918 г. – два дни след Компиенското примирие – Съветска Русия анулира формално Брест-Литовския договор
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 от една страна, и Русия, от друга страна, слага край на руското участие в Първата световна война.){kind=link}