На 29 март 2004 г. България става пълноправен член на НАТО. Присъединяването на България към Алианса преминава през продължителен интеграционен процес, започнал през 90-те години на миналия век. През 1990 г. България приема отправената към нея покана за установяване на дипломатически връзки с НАТО.
На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир”. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО – Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО.
През май 2000 г. страната ни се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО. България получава покана за членство в Северноатлантическия съюз на 22 ноември 2002 г. на срещата на върха в Прага.
На 18 март 2004 г. Народното събрание ратифицира Северноатлантическия договор, а на 29 март 2004 г., заедно с още шест страни (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), става пълноправен член на Алианса. Няколко дни по-късно – на 2 април 2004 г. е официалната церемония в Главната квартира на НАТО в Брюксел по отбелязване на присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия договор. Националните знамена на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения бяха издигнати по азбучен ред.
Присъединяването на България към организацията беше един от основните приоритети на външната политика на страната ни през 90-те години на XX век. Активното участие в програмата „Партньорство за мир“ допринесе значително за готовността на българските въоръжени сили и структури за членството в Алианса. Тази стратегическа цел беше постигната на 29 март 2004 г.
Източник: dariknews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
