На 29 декември 1964 г. е открит минно-обогатителният комбинат Медет край Пирдоп.
След системна геоложка дейност в Панагюрския руден район, през 1961 г. е утвърден комплексен идеен проект за изграждане на минно-обогатителен комбинат Медет.
Той се състои от открит рудник, обогатителна фабрика, язовир и други помощни съоръжения с мощност 8 млн. тона годишен добив и преработка на медна руда.
МОК Медет е най-големият открит меден рудник по това време в Европа и третият по големина в света. За първи път в света организира ефективен открит добив и обогатяване на медни руди със съдържание на мед под 0.4% – практика, която по-късно масово се прилага в бранша.
Подходът при изграждането на Медет впечатлява с мащабите и размаха на проекта. В единен производствен процес се включват мощности, чието създаване е задача, решена за първи път тога-ва в българската минна индустрия. На 22 декември 1962 г. комбинатът е обявен за национален младежки обект и в изграждането му се включват младежи от всички краища на страната.
МОК Медет е тържествено открит на 29 декември 1964 година. Първият тон меден концентрат е експедиран на 17 март следващата година. До 1972 г. е достигната пълната проектна мощност – 8 млн. тона годишен добив и преработка на медна руда. В този период фирмата се ръководи последователно от инженерите Коста Димитров, Иван Савов и Димитър Дачев. Пръв началник на обогатителния комплекс е инж. Рашко Балтов, а на рудник Медет – инж. Иван Савов.
През август 1965 г. започва редовното производство и на молибденов продукт, а през 1972 г. и на пиритен концентрат.
От 1972 до 1983 г. Медет работи с пълна мощност. През тези години – под ръководството на инженерите Иван Гечев, Никола Николов и Борис Гущеров – усилията са насочени към модернизиране на оборудването и внедряването на нови технологии. Доставя се високопроизводително сондажно и минно-транспортно оборудване, усъвършенства се схемата на флотация. Съвместно с Българската академия на науките за първи път в България и страните от Източна Европа се разработва автоматизирана система за оптимизиране на товаро-транспортните процеси.
От основаването си минно-обогатителният комбинат заема челно място в производството на мед за страната. За периода 1971 – 1980 г. осигурява годишно 80-82 % от добиваните в България медни руди и 66-68 % от медта. В същото време традициите на МОК Медет стават основа за проектиране и изграждане на рудник Кремиковци, МОК Елаците и особено на МОК Асарел, с който през 1986 г. се създава Технологичен минно-обогатителен комбинат Асарел-Медет.
От 1984 г., съгласно проекта, МОК Медет започва намаляване на рудодобива и производството на меден, пиритен и молибденов концентрат и в началото на 1994-а преустановява дейността си. Заглъхва тътенът на взривяванията, бумтежът на моторите, угасват светлините по хоризонтите, цеховете обезлюдяват. Продължават работа еколозите, които извършват рекултивация на терените с грижа за околната среда. Дейността се изпълнява от Еко Медет ЕООД.
Заложените инвестиции в размер на 114 млн. лева през 2010 г. са по проекти за разширяване на мощностите и нови технологии в компанията, което е знак за перспективите и за вижданията на мениджмънта.
Дружеството е единствената минна компания в страната, която има изградени общо три пречиствателни станции. След приватизацията е изградена една пречиствателна станция и са реализирани екопроекти за 47 млн. лева, включително за отстраняване на стари екологични щети.
Източник: banker.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
