„Бранник“ е националистическа младежка организация в България в периода 1940 – 1944 г.
Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на проф. Богдан Филов с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“. Осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и „западните плутократични режими“. Казва се, че проповядват антисемитска идеология, но има много теории, доказателства и проучвания, че това не е съвсем така.
Изградена е по образец на Национална организация „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. При комунистическия режим в България по подобен начин е организирана пионерската организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Централата на Бранник се е намирала в сградата на днешния Националния център по заразни и паразитни болести на ул. „Регентска“ (дн. „Янко Сакъзов“) № 26.
Организацията е типично авторитарно образувание, чието създаване е изцяло дело на правителството. Тя е пряко подчинена на министър-председателя. Отличава се с предказармена физическа и идеологическа подготовка, в това число носене на униформи и строева подготовка. Осъществява пропаганда срещу комунизма, демокрацията, либерализма и западните плутократични режими
Структурата на новата организация се изгражда отгоре надолу и главните ръководители се назначават от правителството, имат статут на държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 година е Захари Стоилков, бивш активист на Български младежки съюз „Отец Паисий“ и Ратничество за напредък на българщината, а от 24 март 1944 година е професор Георги Караиванов. Секретар на организацията е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов.
Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други.
По списък през 1943 година организацията има около 450 000 членове.
В организацията участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция
Обет на бранника: „Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход.“
Обет на бранничката: „ Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.
Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит.”
Обещание на орлето: „Аз съм горд и стремителен като орле.
Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя.
Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник.“
При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „Бранник“ е включена във фашистките и пронацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. е разтурена, а членовете ѝ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от членовете на организацията, като д-р Стефан Клечков, са убити жестоко заради други причини.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
