На 29 април 1877 г. е създадено Българското опълчение!
Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Съставът му включва предимно български доброволци, както и редовни руски военнослужещи и български офицери от Руската армия. Те се сражават на страната на Руската империя срещу Османската империя за Освобождение на България. Българите, участвали в Българското опълчение, след Oсвобождението са наричани опълченци-поборници.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е сформирането и действията на Българското опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаване на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето от руския император Александър II на 13 ноември 1876 г. по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин.
На 17 април 1877 г. (по нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров велик княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му. Императорът утвърждава „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване на съединението започва на 31 март 1877 г.
Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани там от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първата редовна част на Опълчението е сформирана в Кишинев под ръководството на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември – тя се нарича Пеши конвой при главнокомандващия и наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. В деня на обявяването на войната – 12 април 1877 година, опълченците участват във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. По онова време Българското опълчение наброява около 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.
В края на април същата година Опълчението е прехвърлено в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците достига 7400 души преди началото на войната. До създаване на планираните конни сотни не се стига. По-късно са създанени още 6 дружини – в началото на войната през лятото на 1877 г.
Подборът на доброволците е извършен от Комисия за приемането на доброволци, която преценява годността на кандидатите за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран предимно от опитни бойци – участници в национално-революционното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери – полковник Енгелхардт, подполковник Фьодор Де Прерадович и др.
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 опълченски бригади, всяка от които в състав от 2 опълченски дружини от по 5 роти. Отделно към него се числят създадените по-късно още 6 самостоятелни дружини.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
