Цветан Ангелов e български писател за деца, драматург и преводач. Широко известен е с „Тихо се сипе първият сняг…”
Цветан Константинов Ангелов е роден на 28 януари 1922 г. в гр. Враца в крайно бедно семейство. Баща му Константин е наемен работник-шивач. Майка му Цена – будна и родолюбива българка – умира от туберкулоза, когато бъдещият поет е на 8 г. Отгледан от дядо си по врачанските лозя.
В ранна детска възраст прочита разказите и приказките на Елин Пелин, двата тома „Приказен свят” на Ангел Каралийчев, които го очароват. Завършва основно училище, прогимназия и полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия (1942), като дете през ваканциите работи като прислужник в кооперация „Напред”, в горски разсадник, в коларска фабрика, като строителен работник.
Kaто войник служи в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери. Отказва да участва в разстрела на Вапцаров, понася жесток тормоз, разболява се. След като е лекуван в различни военни болници е уволнен. Учителства в село Ерден, Михайловградско (1943-1944).
След 9. 09. 1944 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Сътрудничи със стихове и разкази в различни периодични издания, отначало във Враца („Национален подем”), а после в София („Българска реч”, „Въздържателче”, „Весело другарче”, „Весела дружина”, „Септемврийче”, „Чавдарче”, „Пламъче”, „Дружинка”, „Славейче”).
Като студент работи в Радио София, после във в. „Стършел” (1946-1947), от 1947 г. във в. „Септемврийче”, а по-късно в изд. „Народна младеж”. Дългогодишен главен редактор на сп. „Дружинка” (1960-1982). Член е на Съюза на българските писатели. Член на БКП от 1944 г.
Автор на около 70 книги с разкази, повести и стихове за деца и юноши, много от които преведени на руски, румънски, украински, немски и други.
Книги: „Пролетен празник” (пиеска, 1946); „Лагер наш незабравим” (очерк, 1947, 1948); „Димитровска смяна” (стихове, 1948); „Весели чавдарчета” (стихове, 1949); „С барабанче и знаме” (1949); „Честна дума” (повест, 1950, 1955, 1958, 1964, 1974, 1977, 1983, 1988); „Пионерско знаме” (стихове, 1951); „Отрядът на дружините” (повест, 1952); „Весело звено” (стихове, 1953, 1955); „Слънце в очите ни” (стихове, 1953); „Пионерско лято” (стихове, 1954); „Вълшебната кутия” (пиески, 1955); „Дългушко-непослушко” (картинна книжка, 1955); „Село в равнината” (роман за възрастни, 1956, 1967); „Весела годинка” (стихове, 1957); „Смешки от грешки” (стихове, 1957); „Бръмбарчето Зум” (поемка, 1958); „Без другари” (пиеска, 1958); „Наши познайници” (стихове за деца, 1959); „Златни детски дни” (1960)
Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за собственото място в живота.
Превежда на български език „Какъв да стана” от Владимир Маяковски (1952), творби на Пушкин и др..
Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г.
Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за „Цветушка” през 1979 г. По написания от него сценарий – пиесата „Да отвориш прозореца” се играе в Народния театър „Иван Вазов” повече от 100 пъти. Остава неиздаден негов втори роман за възрастни, подготвен през 1981 г.
Умира на 60-годишна възраст на 29 януари 1982 г.
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
