Първата кинопрожекция в България е била в Русе. На 27 февруари 1897 г. няколко десетки зрители стават свидетели на откритието на братя Люмиер. Прожекцията се случва в бирарията на Марин Чолаков на ул. „Княжеска“.
Билетът за първата прожекция струва само един лев и въпреки това напливът от зрители не е голям. В бирарията се събират главно хора без работа и някои любознателни читатели на европейски вестници, разбрали за дебюта в Париж 18 месеца по-рано.
Ето какво пише русенският вестник „Законност“ в броя си от 27 февруари 1897 г.: „В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“. Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва например един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и така нататък – всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия“.
Както зрителите в Париж, така и русенските зрители не издържат гледката на движещия се влак и скачат ужасени, че ще бъдат смачкани.
За кратко време новото изобретение предизвиква силен интерес сред хората и прожекциите зачестяват. След Русе киното прохожда и в София, Варна, Пловдив и в останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка, построяват се първите киносалони. Първият и най-красив, и добре проектиран от тях е столичният „Модерен кинотеатър”.
През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов /1891-1970/ продуцира, поставя и играе главната роля първия наш художествен филм – комедията „Българан е галант”, и така се превръща в бащата на българското кино
Източник: marica.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
