На 27 октомври град Бобов дол празнува своя празник!

На днешната дата отбелязваме празника на град Бобов дол!

Бобов дол е град в Западна България и се намира в Кюстендилска област. Градът е трети по големина в областта след Кюстендил и Дупница и е административен център на община Бобов дол.

Бобов дол се намира в планински район, в най-източния дял на Конявската планина, в най-северната част на географската местност Разметаница. От три страни е заобиколен от дялове на Конявска планина – на изток и север е разположен Гологлавския рид, а на запад се издига връх Колош. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река Струма. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на Струма).

Районът е обитаван от дълбока древност от траките. В близкото село Бабинска река са открити тракийски скални ниши, уникални за югозападната част на България. На връх Колош са открити останки от укрепления от XII век (периодът на византийското владичество над българските земи).

За първи път името селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол. Основен поминък: земеделие (тютюн, зърнени култури и др.) и животновъдство.

През 30-те години на XIX век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. Oт 1891 г. находището се превръща в държавна мина и миньорството става основна професия на мъжкото население. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до Дупница.

През 1822 г. е построена възрожденската църква „Свети Никола“, през 1881 г. е открито училище. През 1903 г. е открито вечерно училище, създава се читалище „Пробуда“. Създава се кредитна кооперация „Спасение“ – 1937 г.

При избухването на Балканската война 2 човека от Бобов дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След 1944 г. започва икономически подем. Изграден е стопански минноенергиен комбинат „Бобов дол“ с рудници: „Бабино“, „Бобов дол“, „Миньор“, „Хр.Ботев“ и др. Бобов дол се изгражда като център на въгледобивна промишленост. Близо до града е изграден големият енергиен център ТЕЦ Бобов дол, който допринася за превръщането на Бобов дол в нов промишлен град. Има обогатителна фабрика, ремонтна база, кислороден цех. Учредено е ТКЗС (1956 г.), от 1960 г. преобразувано в ДЗС, което от 1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъшествява от градския Промкомбинат, а общественото хранене – от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Градът се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.

През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет – в него идват на работа хора от всички краища на страната. По време на т. нар. Възродителен процес (1984 – 1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!