Владимир Василев Матеев е български литературен и театрален критик. Пише и публикува свои статии в списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 година. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература.
Владимир Василев е роден на 4 ноември 1883 г. в Бургас в семейството на читалищния деец и мирови съдия от Жеравна Васил Матеев и Мария хаджи Николова. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия в София през 1900 г. През 1904 г. завършва право в Софийския университет. В периода 1906 – 1907 г. работи в Университетската библиотека. След това работи като съдия в Радомир, Плевен и София. Заема поста подпредседател на апелативния съд. Четири пъти е директор на Народния театър в София от 1924 до 1938 г., с прекъсвания. Като директор на Софийската опера през 1939 година уволнява известния баритон Христо Бръмбаров, което довежда до шумен обществен скандал и до оставката му.
Литературната си дейност започва с рецензии в сп. „Светлина“ (1900 г.) и „Българска сбирка“ (1904 г.). Сближава се с Пейо Яворов и останалите от кръга „Мисъл“, като сътрудничи на списание „Мисъл“. Сътрудничи и на сп. „Демократически преглед“ (1905 – 1914 г.).
От 1920 до 1943 г. е редактор на сп. „Златорог“ – едно от най-авторитетните периодични издания за българска литература, в което като сътрудници работят Георги Стаматов, Георги Райчев, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и др.
След 9 септември 1944 г. Владимир Василев е арестуван и изключен от Съюза на писателите.
През следващите години работи известно време като коректор, но много рядко е допускан да пише отново критически материали. Книга с негови произведения излиза едва през 1992 г.
Умира в София на 27 декември 1963 г.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.