Петър Дикиджиев е български архитект реставратор.
Петър Стефанов Дикиджиев е роден на 27 декември 1942 г. в град Скопие, Царство България, където родителите му, художниците Стефан Дикиджиев и Кераца Висулчева, са пратени да учителстват. След войната, от 1945 г. израства в Стария Пловдив. През 1967 г. Петър Дикиджиев завършва архитектурния факултет на ИСИ.
Привлечен е в ИПК, НИПК впоследствие като съосновател на пловдивска група с ръководител арх. Младен Панчев (проф., д-р по-късно, автор на градоустройството на АИРезерват Старинен Пловдив), 1969. Проектант и методически ръководител на 70 обекта из шестте тракийски окръга в периода до 1985, измежду които дузина по-съществени са: Ламартинова къща, Балабанова къща, къща Бирдас, Данова къща, Чалъкова къща, къща Георгиади, къща Черноземски, къща Месробович, къща Хиндлиян, Славейкова къща и др.
Специализира реставрация и консервация в Рим в ICCROM на UNESCO през 1975 година. Поради тенденцията към имитация в реставрацията; както и поради обезлюдяването на Стария град и изселването на коренните стари семейства, приема назначение за старши съветник по архитектура и градоустройство в Министерството за градско развитие и жилища в Адис Абеба, Етиопия (1985 – 1989). После е архитект към етиопското Министерство на здравето до 1991 г., след което е изпратен от ЮНЕСКО в Кралство Бутан за построяване на 12 основни интернат-училища в стръмни терени, където остава от 1992 до 1995 г. След 1999 г. се мести в Ню Йорк, където работи на свободна практика.
Съставител и преводач от италиански на анализи от проф. Бруно Дзееви „Архитектурни предизвикателства“ 1984, „Наука и изкуство“. Пише статии в „Архитектура“, конференции, пленери, биеналета. През 1996 г. е приет в Международния съвет за паметниците и местата ICOMOS.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
