Иля Борисов Велчев е български поет, писател, сценарист и кинорежисьор. Автор на двадесет и пет книги с поезия и проза. Режисьор на девет игрални филма и сценарист на пет от тях. Режисьор и сценарист на три експериментални телевизионни театрални постановки, Златен фонд на БНТ. Автор на текстовете на петдесет песни, по-известни от които са „Хризантеми“ на Лили Иванова, „Осъдени души“ на Митко Щерев, „Ако си дал“ на Емил Димитров. Негови творби са преведени в Италия, Полша, Русия, Чехия, Турция, Унгария, Сирия, Ирак, Куба, Румъния, Сърбия, Германия и др.
Роден е на 26 февруари 1947 г. в София.
Завършва режисура на игралния и телевизионния филм във Висшия държавен институт по кинематография в Москва с диплом за отличие.
Дебютният му филм „Мандолината“ му донася Наградата на критиката на Първия международен кинофестивал в Багдад. Избран е за участие във фестивалите в Манхайм, Монтрьо и Берлин. Критиката го определя за един от седемте ретроспективни филма на българското кино.
Филмите му „Мандолината“, „Дубльорът“ и „Сладко и горчиво“ са отбелязани в Енциклопедията на българското кино като филми с принос към националното киноизкуство. „Сладко и горчиво“ има над 1 300 000 зрители в България.
Негови филми имат пет награди на Националния филмов фестивал „Златната роза“, две лауреатства, дипломи за участие на международните кино-форуми в Берлин, Москва, Хавана, Петербург, Талин, Краков и др. С негови филми са откривани три национални прегледа на младото кино и седмици на българското кино в чужбина.
Сценарист и режисьор е на първия български игрален експериментален видеофилм „Последната възможност“. Той прокарва път за нов ефективен икономически подход при производството на филми и нова филмова естетика. Филмът е отличен с Голямата награда на зрителите „Кристална роза“ на 23-тия международен кинофестивал в Прага през 1986 г.
Режисьор е на първият копродукционен филмов сериал с европейска телевизия, италианската РАИ-1, „Завръщане от Рим“ – 1977 г. Той носи смели идеи в българското киноизкуство за свободата на личния избор. Филмът е продаден в много страни, включително в САЩ и Русия. Забранен от тогавашната власт заради „Нарушаване на културната политика на партията, опит за налагане на друга културна политика и пропагандиране на западен начин на живот“. Уволнен е от Българската кинематография и с години му се забранява да снима кино и да публикува книгите си. След случая със „Завръщане от Рим“ е обявен от радио „Свободна Европа“ за дисидент. Предложенията на западно германската филмова къща „Зенит филм“ с клон в Холивуд, да снима в чужбина са стопирани от министерство на културата през осемдесетте години. Стопирани са и предложенията към него и на други западни кино-продуценти. Филмите му „От другата страна на огледалото“ и „Ако те има“ са цензурирани и изрязвани в негатив.
„От другата страна на огледалото“ е избран за Берлинския кинофестивал, но не е изпратен. Завършването на филма съвпада със забраната на „Завръщане от Рим“.
През 1983 г. „Ако те има“ е посочен от публиката за най-добър филм, сценарий и режисура на годишната анкета на Българската кинематография.
Анкета на Съюза на писателите през 1982 г. посочва книгата му „Тайни стихотворения“ за една от петте най-търсени книги.
Поетичната книга „Любовта на въжето към птицата“, след десет години задържане в издателството, е претопена в началото на 1989 г., няколко дни след излизането ѝ. Романът „Филмът на живота“ през 1987 г. е обвинен на заседание на Политбюро в „Опит за дискредитиране на Политбюро и дисидентски призиви“.
Негови книги са номинирани за книги на годината. Читатели и критика определят поезията му като част от съкровищницата на българската лирика, повечето от книгите му, като новаторски в съвременната българска литература. Книгите му имат многохилядни тиражи. През 1990 г. романът „Банда“ събира сто и единадесет хиляден тираж и получава наградата на „Българска книга“ за най-търсен автор. Има стотици публикации в специализирания и периодичния печат.
Песни по негови стихове имат международни и български награди. Четири от тях са в десетте златни български песни, според класацията на БНР – „Ако си дал“, „Осъдени души“, „Стари мой приятелю“ и „Блус за двама“.
След написването на песента „Ако си дал“ през 1978 г., символ на неговата позиция и като творец, и като гражданин, е извикан на предупредителен разпит в Държавна сигурност, заради „Стихове и поведение, критични към Генералния секретар на партията“. Песента за дълго е забранена за излъчване по телевизията и радиото.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
