Стилиян Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик.
Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „последния възрожденец“.
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден на 26 октомври 1881 г. в Шумен. Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор на списание „Училищен преглед“. Завършва педагогика в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911 г.). Учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.
Стилиян Чилингиров е редактор на вестник „България“ (от 1911), и на списание „Бразда“ (1914 – 15 г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на Народната библиотека. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София.
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата си дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
През 1911 – 1913 година Стилиян Чилингиров е Народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.
Председател на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944 г.).
Стилиян Чилингиров умира на 23 ноември 1962 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.