Българското национално радио (БНР) е национален автономен информационен и културен институт според Закона за радиото и телевизията, обнародван на 10 септември 1996 г. БНР е една от двете държавни обществени медии в България, заедно с Българската национална телевизия. За основополагаща дата на Българското национално радио в България се счита 25 януари 1935 г., когато Цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост
Първите радиопредавания в България са осъществени още през 1929 г., когато група инженери, начело с инж. Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва Указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на Радио „София“ е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник – поет, художник и театрален критик. В началото на 1936 г. са инсталирани три антени, с характерната ромбоидна форма, доставени от унгарската фирма „Стандарт“ за радиоизлъчване на средни вълни. Антените са разположени край село Вакарел – за Радио „София“, край село Могила – за Радио Стара Загора и край разклона за Шумен – за Радио Варна. На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
През 1938 г. започва строежът на нова страда на Радио „София“ на булевард „Драган Цанков“ 4, в тогавашната вилна зона на София. Основният строеж е завършен през 1941 г., след което германската фирма „Telefunken“ оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологии. Новите студиа, открити през 1942 г., са сочени като най-модерни на Балканите.
Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио „София“. През зимата на 1943 – 1944 г. по време на англо-американските бомбардировки над София бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио „Варна“ също е евакуиран – в близкото село Игнатиево.
За няколко години по време на Втората световна война (от 1941 до 1944 г.) в българската национална радиосистема е включена и нова радиостанция в град Скопие като трета българска районна радиостанция.
Точно в 6 часа сутринта на 9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по Радио „София“ прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналия се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото до 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт.
На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио „София“, за първи път прозвучава сигналът на Съветското радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна република България …“
Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио „Москва“. На 2 юли 1955 г. край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков“ – така се слага началото на Радио Пловдив.
На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България – „Нощен Хоризонт“ с водещи тогава Петър Пунчев и Константин Тилев – днес управители на Радио „FM+“. Водещи на „Нощен Хоризонт“ през 80-те още са Владимир Стамболиев, Владо Гълъбов, Валентин Михайлов-шеф на екипа, Владо Емилов, Ивайло Малинов и Румен Ивайлов.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
