Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.
Син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. По-късно в навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение като гимназист. Завършва българската гимназия в Битоля.Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов. Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражение, Арсени става войвода на неговата чета.
След въстанието емигрира в България. Основава Дебърското братство в София и го ръководи.
Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).
След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония. Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.
Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста. Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.
След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития
Автор е на поемите „Проклетина“ (1905), „Люлебургаз“ (1912), „Гости“, „Илинден“ и други, някои от които остават в ръкопис както и на „Ода за 1000 годишнината на Цар Борис“
Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“. Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“. Пише върху характера и развитието на българската народна песен. Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон. По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.
През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“. Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в–к. „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.
Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и, че македонците, трябва да бъдат по-големи българи от самите българи
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
