Търпо Поповски с псевдоним Мирабо е български свещеник, учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, борец срещу гръцката пропаганда в Македония, революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През целия си живот отец Търпо Поповски се противопоставя решително на гръцките владици и налагания от тях елинизъм в Западна Македония, за което е преследван от властите и многократно затварян.
Търпо Иванов Поповски е роден в голямото българско костурско село Косинец, Османската империя, днес Йеропиги, Гърция, в семейството на Иван Поповски и Кираца Василева Николова от Връбник. Неговият прапрадядо Стефан Поповски, основател на рода Поповци, е протосингел на гръцкия владика Венедикт в Драма. От 1862 година учи в Цариград. Завършва Еникьойското училище, после третокласното Рифаново училище и накрая VI и VII клас на Великата народна школа, където:
„ дойдох в съзнание, че съм българин и трябва да умра за българщината. “
Поповски напуска гръцкото училище и се мести да живее в метоха на българската църква „Свети Стефан“, където е приет и за прислужник на българското читалище. Тъй като няма тежка работа, Поповски учи в българското класно училище в 1868 – 1869, в което му преподават Агапий Войнов, Иван Найденов и Костаки Търновски. Търпо изпраща дописка до вестник „Македония“, подписана като Хр. поп Иванов, в която обръща внимание на читалищните членове
„ да изпратят по възможност по-скоро учители в Костурско, дето българщината се намира в опасност. “
След тази дописка Поповски подава заявление в читалището с молба да му се отпусне помощ и да бъде изпратен за учител в Костурско. Заявлението му е прието и е снабден с учебници и пътни разходи, но без друга парична помощ. Финансиран от баща си, Търпо заминава за родния край в средата на май 1869 година.
Търпо Поповски умира в София на 25 май през 1928 година. Негови синове са предприемачът Никола Поповски и революционерът Лазар Поповски.
Отец Златко Каратанасов пише за Търпо Поповски:
„ …беше народен човек. С благо сърце и добродушна душа – достоен служител на светата ни църква и добър работник на Христовата нива.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.