Стефан Нойков е един от началниците на Оперативния отдел на Действащата армия по време на Първата световна война 1914-1918 година, а след края на конфликта е началник на Военното училище и за около два месеца началник-щаб на войската.
Бъдещият полковник е роден в града на стоте войводи Сливен на 25 октомври 1876 година. Първоначално учи в родния си град, където завършва гимназия. След като се дипломира постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1897 година. Произведен е в първо офицерско звание подпоручик и е изпратен да служи в артилерията, показвайки качествата си на отличен военен.
През 1901 година Стефан Нойков е вече поручик от нашата армия, а през 1907 година е повишен в капитан. Заради блестящите качества, които показва като офицер е изпратен да следва в Генералщабната академия в италианския град Торино, завършвайки я през 1909 година с отличие. След като се завръща в Родината е назначен за командир на 8-ми Приморски полк.
По време на Балканските войни 1912-1913 година сливенският военен служи като началник-щаб на бригада. Впоследствие след включването на България в Първата световна война 1914-1918 година през октомври 1915 година е произведен в чин подполковник и е назначен за началник-щаб на 4-та Преславска пехотна дивизия. През 1917 година става началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия. На този пост участва в подготовката на по-голямата част от военните операции на българските войски по време на войната. Същевременно на 14 октомври 1917 година е повишен в чин полковник.
След поражението на страната ни в световния конфликт полковник Нойков влиза в редовете на БЗНС и заема редица висши длъжности в армията по време на земеделското управление. Първоначално той е назначен за началник на канцеларията на военното министерство, а след това от 24 ноември 1919 година до 13 юни 1920 година е началник на Военното училище.
Сливенският военен деец е един от малцината ни висши офицери, който подкрепя изцяло правителството на Земеделския съюз, начело с Александър Стамболийски. Затова през март 1923 година е натоварен от министър-председателя да води българската делегация при преговорите и подписването на т.нар. Нишка спогодба с Югославия. След това е подготвян за посланик на страната ни в Италия, но поради уволнението на началник-щаба на войската генерал Топалджиков е назначен на неговото място.
Полковник Нойков заема поста началник-щаб на армията в периода май-юни 1923 година. След Деветоюнският преврат от същата година е уволнен от правителството на проф. Александър Цанков.
На 16 април 1925 година Стефан Нойков присъства в софийската катедрала „Св. Неделя“ на опелото на убития от комунистите запасен генерал Коста Георгиев. След атентата в църквата извършен от дейци на военния отдел на компартията той е тежко ранен, като умира от раните си няколко дни по-късно, на 25 април 1925 година.
Приживе сливенският полковник се занимава с публицистична дейност. Той е автор на няколко военно-исторически и военно-теоретични труда. Сред тях се откроява съчинението му „Защо не победихме“, излязло от печат в София през 1922 година и предизвикало множество отзиви и коментари в българското общество през 20-те години на 20 век.
Източник: presscafe.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
