Петър Чаулев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Езерски, Стефка, Караоормански, Майски, Торлаков, Турлаков и Wassermann.
Петър Якимов Чаулев е роден на 18 декември през 1882 година в Охрид, Вардарска Македония. Известен още с прякора Петруш. Завършва пети клас в битолската българска гимназия. Учителства в Охрид и закратко в Пополжани, и дейно участва в делата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета от Мешеища, с която се сражава в Охридско и Крушовско. След въстанието разпуска 15-16-те си четници и остава като войвода на малка чета от 5-6 души в района на Галичица. Работи за възстановяване на организацията, член е и на Битолския окръжен комитет.
През лятото на 1906 година Алберт Сониксен присъства на няколко съдебни процеси, ръководени от Петър Чаулев в малко планинско село. Описва го като решителен и строг, но справедлив. От есента на 1906 година е вече районен войвода в Охридско заедно с Лазар Цириов. Води чета от 7 души и е подпомаган от Деян Димитров. През 1908 участва на Кюстендилския конгрес.
След Младотурската революция се обявява против разоръжаването на ВМОРО, но все пак четата му тържествено е посрещната в Охрид. Присъединява се към Народната федеративна партия (българска секция) на Яне Сандански.
В началото на 1911 г. заедно с Христо Чернопеев и Тодор Александров е избран за член на ЦК на ВМОРО.
По време на Балканската война оглавява Трета отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение със сборен пункт град Радовиш. Подпомага сръбското настъпление във Вардарска Македония. Ръководеният от него отряд четници и милиция се сражава на 4 и 5 ноември 1912 година при селата Прибилци и Брежани, като пленяват около 600 османски войници. На 6 ноември Чаулев води 15-часово сражение при прохода Бухово, между Ресен и Охрид, отблъскват войските на Джавит паша и пленяват около 300 души. На 10 ноември 1912 година отряд от 300 души начело с Чаулев освобождава Охрид и издига българското знаме на Самуиловата крепост. Когато на 13 ноември сръбските части влизат в Охрид Чаулев и всичките му четници са арестувани и въпреки протестите на местното население не са освободени. Четниците успяват да пробият стената на затвора и се отправят на изток към българските части
През април оглавява чета на Сборната партизанска рота. Четата му е формирана в село Оризари, Кочанско, и се състои от 24 души, от които 18 охридчани, като в нея влизат Никола Нелчинов, студент, Димитър А. Спространов, студент, Исай Чудов, Дуле Дуков, Любомир Весов. По време на Междусъюзническата война четата на Чаулев има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения
След войната през 1919 година Петър Чаулев заедно с Александър Протогеров и Тодор Александров възстановяват вътрешната революционна организация в Македония под името ВМРО. Тримата влизат в новия Централен комитет на ВМРО.
През 1924 година съветски представители печелят на своя страна Димитър Влахов и Петър Чаулев. Чаулев подписва така наречения Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Петър Чаулев подтиква и Александър Протогеров да подпише документа, като слагат подпис и от името на отсъстващия Тодор Александров. Същата година Петър Чаулев издава книгата „Скипия (Албания)“ в Цариград.
След Майския манифест Петър Чаулев до голяма степен е изолиран от работата на ВМРО. На 15 септември 1924 година той публикува писмо във вестник „Балканска федерация“, в което обвинява Александър Протогеров за убийството на Тодор Александров, след което обявява намерението си да „възстанови ВМРО на базата на Майския манифест“. В отговор на това Протогеров отнема представителните пълномощия на Чаулев и Влахов, обвинени като действащи лица във „виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания“, целяща превръщането на ВМРО „в сляпо оръдие на Москва“. Малко по-късно ВМРО издава смъртна присъда срещу Чаулев, смятайки го за отговорен за убийството на Тодор Александров.
По това време Чаулев живее в Италия, където на 5 ноември пристига Димитър Стефанов от кратовското село Марчино, един от опитните екзекутори на ВМРО. През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора. Около обяд на 23 декември 1924 година в кафене в центъра на града Стефанов убива Петър Чаулев.
Малко по-късно вестник „Свобода или смърт“ на ВМРО от 15 януари 1925 г. бр. 3 пише:
„ Чаулевъ е убитъ не за отмъщение, а по силата на наказателния статутъ на В.М.Р.О., който е изриченъ: „изменниците се наказватъ съ смърть“. “
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
