На 23 април 1922 г. е роден българският писател Радой Ралин!

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата.

Ползва псевдонимите: Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена.

Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.

През юли – септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван.

През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 1945).

Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.

Редактор (1945 – 1946) в списание „Славяни“. През 1946 – 1949 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“.

Бригадир в Югославия (1947). През 1949 – 1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957).

През 1950-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“ за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика „Фокус“.

Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира, където

„ редом с Валери Петров, Борис Априлов, Христо Ганев, Емил Робов, Петър Незнакомов под зоркия режисьорски поглед на Илия Бешков са участвали и младите тогава актьори Нейчо Попов, Лео Конфорти, Ицках Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Касимов. Художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, проектите на декорите са на Илия Бешков, а музиката към спектакъла „Импровизация“ изпълнява оркестърът на Александър Николов – Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Стършеловият сатиричен театър, замислен по подобие на театъра на Ян Верих и Иржи Восковец през 30-те години в Прага, има огромен успех, но след едва двадесетина представления – по решение на ЦК на БКП е закрит. По онова време и смехът, т.е. „Стършел“ е орган на ЦК на БКП. “— Вихрен Чернокожев

През 1952 – 1961 г. е редактор във вестник „Стършел“, 1961 – 1963 г. – във вестник „Литературни новини“, 1961 – 1963 г. – в Студията за игрални филми, 1964 – 1966 г. – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата късометражни документални киносатири „Фокус“.Редактор в изд. „Български писател“ (1967 – 1968), в Българска кинематография (1976 – 1987), във вестник „Литературен фронт“ (1987 – 1990).

От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко вестник „Щастливец“.

Творчество:

За първи път печата стихотворение през 1931 г. в детския вестник „Изгрев“ в Сливен, първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939 – 1940 г. във вестник „Бургаски фар“.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата „Люти чушки“, изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език.

Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе („Кадровикът Теофраст“).

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. във Военна болница в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!