Митьо Ганев Орманов е български революционер, член на БКП.
Митьо Ганев е роден през 1900 г. в село Горски извор, Хасковско. Остава сирак и израства в мизерия.
Създава чета, която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи (1921). Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Отговорен е за десетки обири и грабежи. Няколко убийства тежат на съвестта му, макар да се стреми да избягва крайности при своите набези. Често той и четниците муизтезават и малтретират цели семейства за да отмъкнат парите им. Заради тази си дейност е смятан от властите за разбойник, а местни жители в Хасковско го считат за народен закрилник. В следващите години предприема редица акции в региона, както и в доста отдалечени от Хасковско места. Участва в няколко нападения над гръцки заселници в Западна Тракия, след което се завръща в родния си край.
През 1924 г. заедно с неколцината си другари се присъединява към Хасковската окръжна политическа чета „Христо Ботев“ организирана от БКП. През есента на същата година става член на БКП. Заместник-командир и командир на четата. По това време се оформя една симбиоза, в рамките на която БКП се опитва, често неуспешно, да индоктринира местни банди с идеи за класова борба, справедливост за бедните и отмъщение за чорбаджиите-изедници. След атентата в църквата „Света Неделя“ (1925) четата се разделя и отделни групи преминават в Турция, Гърция и Югославия.
Групата на Митьо Ганев остава в България и от района на Ямболско се завръща към родните си села в Хасковско. На 22 юни 1925 г. тази част от политическа чета „Христо Ботев“, начело с Митьо Ганев, води тежко сражение с правителствени части и е напълно разбита, като всички четници са убити. След показна гавра, телата на всички убити са погребани в общ гроб.
От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан Последният войвода. През 1968 г. образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев по драматична пиеса на Димитър Инкьов „Легенда за Айданларската гора“.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
