Мими Балканска е българска оперетна певица.
Мими Михайлова Балканска е родена на 22 юли 1902 г. в Русе. Баща ѝ умира през 1907 г. и семейството ѝ се преселва в София. През 1914 – 1917 г. учи пиано при Хенрих Визнер и пеене при Пенка Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена.
Мими Балканска е внучка на Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Георги Сава Раковски.
Два пъти омъжвана. Първият ѝ съпруг е тенорът Иван Цачев. С указ № 970 от 23 май 1975 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Награждавана е още с ордени „Червено знаме на труда“ (1959), „Кирил и Методий“ – I ст. и други. Освен това е удостоена Димитровска награда (1950), заслужил артист (1949), народен артист (1950)
През 1916 г. Ангел Сладкаров обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява на него. На 17 годишна възраст пее в оперетния театър „Ренесанс“.
Заедно с Ангел Сладкаров, Асен Русков, Вяра Сълплиева, Иван Цачев, Илия Стоянов и други, Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия. От 1938 до 1942 г. е водеща актриса в театър „Одеон“.
Тя е една от основателките, директор и режисьор на Художествения оперен театър в София (1942 – 1946). През 1947 г. работи в Народната оперета и от 1948 до 1963 г. – в Държавния музикален театър в София. Сред музикалната публика тя си остава една от най-популярните оперетни артистки на България.
По-важни нейни оперетни роли са:
- Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от Имре Калман),
- Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман),
- Ана Главари („Веселата вдовица“ от Франц Лехар),
- Кристел („Птицепродавецът“ от Карл Целер),
- Парася Никаноровна („Трембита“ от Юрий Милютин),
- Ангелина („Бунтовна песен“ от Георги Златев-Черкин),
- Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от Парашкев Хаджиев) и др.
Мими Балканска умира на 22 май 1984 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.