Павел Патев е виден български зоолог, протозоолог, фитопатолог и орнитолог, работил главно в областта на орнитологията и поставил основите на орнитологията като наука в България.
Той е полиглот, владее свободно и води активна кореспонденция на френски, английски, немски и руски език.
Павел Атанасов Патев е роден през 1889 г. в Пловдив.
Автор е на над 50 научни труда, като най-значим труд е монографията „Птиците на България“ (1950), широко призната и оценена високо от световната орнитологична общност. Част от илюстрациите за книгата първоначално са били изготвени от самия П. Патев, но той не ги харесал и предложил на младия си колега – естественик и по-късно бележит орнитолог Николай Боев, да направи щриховите черно-бели рисунки. Павел много се гордеел с този свой научен труд, но не успял да го види отпечатан. Умира в деня, в който от печатницата излиза едва първата печатна кола на тази забележителна книга.
От 1922 г. е директор на Царската научна библиотека. От 1928 г. е ръководител на библиотеката на Природонаучния музей. Между 1932 и 1950 г. е ръководител на Българска орнитологическа централа.
През 1934 г. той е назначен за уредник на Зоологическата градина в София, а от 1939 г. до края на живота си е директор. На 8 април 1942 г. езерото Сребърна е обявено за развъдник на блатни птици. Проведени са орнитологични експедиции под ръководството на Павел Патев. Част от събраните научни материали са включени в книгата му „Птиците на България“. Павел Патев слага началото на сезонните миграции на прелетните птици чрез масовото им опръстеняване в страната.
Павел Патев умира на 22 март 1950 г.
На негово име е наречена кръсточовката на Патев (Loxia patevi Boev, 1998) – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г. открит в находището край с. Долно Озирово до гр.Вършец.
Поклон!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
