Стоян Мълчанков е български революционер, просветен деец, политик и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Стоян Иванов Мълчанков е роден в 1873, 1875 или 1887 година в неврокопското село Скребатно. Първоначално образование получава в родното си село. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията става член на ВМОРО. След завършването си, учителства в родното си Неврокопско, като развива и широка революционна дейност. По време на Илинденско-Пребораженското въстание е войвода на чета, която участва в няколко сражения с османските войски – боя при оброчището „Света Троица“, боя при Обидим и боя в местността Харамибунар, заедно с Никола Груйчин, Михаил Чаков и Иван Апостолов.
След въстанието Стоян Мълчанков, като околийски войвода, е основна фигура на десницата – опозицията срещу Яне Сандански в Невкоропско. В 1905 година е заловен и осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживот и е заточен на остров Родос. Амнистиран в 1908 година след Младотурския преврат, Мълчанков се връща в Неврокоп и учителства. През март 1909 година е сред основателите на околийското учителско дружество „Пробуда“ и е избран в настоятелството му.
В 1909 година при Неврокопската афера е арестуван и заедно със Стоян Филипов и други дейци на десницата в революционното движение, затворен в Ени кауш в Солун, измъчван и осъден на смърт чрез обесване. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван в Смирна, Лесбос и Родос. Амнистиран в 1911 година, се установява в България и учителства в Белослатинско.
В Балканската война е войвода на чета №49 на Македоно-одринското опълчение, действаща заедно с чета №48 на Стоян Филипов в Неврокопско и Драмско.
Неговата чета първа влиза в Неврокоп и освобождава задържаните в казармите на града българи. Стоян Мълчанков става околийски началник в Неврокоп, но скоро с 480 доброволци заминава за тракийския фронт, за да участва в Обсадата на Одрин. На 3 март 1913 година оглавява формираната в същия ден Нестроева рота на 13 кукушка дружина. През Междусъюзническата война е командир на рота и се сражава при Страцин.
В 1919 година е избран за депутат от Народната партия в 18 и 19 Обикновено народно събрание. Използвайки приятелството си с министър-председателя Александър Стамболийски, Мълчанков съдейства за построяването на железопътната линия от Саранбей до Добринища с идеята да бъде продължена до Неврокоп.
Мълчанков е убит на 22 април 1920 година по нареждане на Тодор Паница на път от Неврокоп за Разложко в местността Буковска лъка в Момина клисура.
Погребан е в София.
Деецът на ВМОРО Лазар Томов пише за него:
„ Никога не падаше въ униние, въ отчаяние, но всѣкога намираше запасъ отъ енергия да продължи и работи за народа си. Твърдъ като гранитъ, силенъ като хала, той не отстѫпваше отъ предначертания си планъ. Нищо не бѣ в сила да повали несъкрушимия му духъ. “
Синът му Иван Мълчанков (1899 – 1954) е секретар на четата на войводата Илия Попиванов. След Деветосептемврийския преврат лежи в затвори. Другият му син Кирил е учител по история в Огняновската прогимназия и е убит от комунистическата власт на 5 октомври 1944 година без присъда в Лушин.Третият му син Александър също е преследван от комунистическата власт.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
