Кирил Варийски е български театрален и филмов актьор. Роден е на 28 октомври 1954 г. в Пловдив, завършва френска гимназия. Малцина вероятно знаят, че преди да стане професионален актьор, той играеше в студентския сатиричен театър „Стоножка” в Софийския университет. Тогава учеше строително инженерство, но харесваше сцената, обичаше театъра, идваше в университетския клуб, заедно с Пламен Сираков играеха във „В открито море” от Мрожек… Пътят на Варийски обаче не беше в арт самодейността. Приеха го във ВИТИЗ в класа на проф. Сашо Стоянов и пое към истинските сцени. Първо в Смолян, после в Пазарджик, в Сатиричния театър, в Народния театър, в Театър 199.
Публиката го обичаше заради ролите му („Монахът и неговите синове”, „Жестоки игри”, „Ромео и Жулиета”, „Максималистът”, „Приказка за стълбата”, „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта”, „Антихрист суперзвезда”, „Престъпления на сърцето”, „Синята птица”, „Предложението” и др.). И камерата го обичаше. Още с дебютния си филм „Йо-хо-хо” Кирил Варийски стана това, което днес наричат звезда. И се заредиха роли в нови и нови филми („24 часа дъжд”, „Синът на Мария”, „Инспектор без оръжие”, „В името на народа”, „Ударът”, „Мечтание съм аз”, „Борис I”, „Жребият”, „Единственият свидетел”, „Бързо, акуратно, окончателно”).
Кирил Варийски обичаше да пее, мнозина помнят изпълненията му на „Щастливеца” и „Надежда” на фестивала на сатиричната и хумористична песен „Златният кос”. Излиза дори на сцената на „Златният Орфей” с песента „Мъже” (заедно с Борко Чучков). Обичаше и да пише. Пишеше прекрасни стихове. Година преди смъртта му излезе стихосбирката „Лора: сънища”, която Варийски бе посветил на своята дъщеря. Остана незавършена втората му книга „Истории зад кулисите” – просто защото на 21 юни 1996 г. си отиде от този свят.
Вероятно Кирил Варийски не успя да се приспособи към новата България, към „държавата на милионерите, кучетата и пенсионерите”. Седмица преди края в своя автобиография, след като описва ролите си в киното и театъра, завършва така:
„… Участвал съм в много предавания на БНР и БНТ. Имам и журналистически публикации във в. „Континент”… Имам и няколко национални международни награди. Владея говоримо английски, италиански и руски език. В момента съм безработен.”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
