Димитър Тодоров с артистичен псевдоним Жарава, е български художник, основоположник на анимационното кино в България.
Димитър Тодоров Димитров е роден на 21 септември 1901 г. в Шумен
В периода 1920 – 1930 г. Тодоров учи в Художествената академия, като завършва 2 висши образования – по изобразително изкуство и по декорация при проф. Стефан Баджов. В периода 1931 – 1944 г. е сред известните майстори на илюстрацията, работил за детските списания „Светулка“, „Детски свят“ и др. Участва на изложби с артистичния кръг „Неорганизираните“.
През 1946 г. вестник „Земляк“ бр. 100 в обширна статия отразява до момента постигнатите успехи на Тодоров в областта на рисуваните филми. 2 години по-късно по негово предложение се дава разрешение за създаване на студио за рисувани филми към „Българска кинематография“. Жарава работи упорито за установяване на база, върху която да се изгради анимационното изкуство и обучава над 30 художници-аниматори.
До 1955 г. ръководи поверения му отдел като режисьор и художник и в този период той и екипът му успяват да произведат 3 черно-бели филма:
„Така му се пада“ по приказката на Ангел Каралийчев (1948)
„От ума си тегли“ (1949) и
„Вълк и агне“ (1950), който е първият български озвучен рисуван филм
През 1952 г. Жарава и екипът от обучени от него художници завършват и първия български цветен анимационен филм „Горска република“ по сценарий на Бурян Енчев.
В началото на 1955 г. Жарава е уволнен, за да бъде назначен на ръководния пост като режисьор завърналият се от обучение в Москва Тодор Динов. От началото на зимата на 1955 г. до своето пенсиониране Жарава е принуден да работи като ретушор в държавната печатница.
Тодоров продължава да работи като художник до края на живота си. Прави 2 самостоятелни изложби през 1969 и 1977.
10 години след смъртта му – през 1998 г., внукът му Лазар Тонов, автор на първия мултимедиен диск за живота и делото на Жарава, организира 2 ретроспективни изложби.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.