Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Екатерина Каравелова е една от забележителните жени на България от края на XIX и първата половина на ХХ век. Надарена със смелост, решителност и талантливо перо, тя оставя ярка следа след себе си. Родена е на 21 октомври 1860 г. Осиротява рано и едва 10-годишна е заведена от влиятелните си родственици в Русия. Там е настанена в дома на генерал Всеволод Лермонтов и съпругата му – аристократка от Петербург. След осем години завършва гимназия със златен медал. Завръща се в родния си град през 1878-а, няколко месеца след Освобождението на България.
В Русе Екатерина учителства, при това изключително успешно. Две години след завръщането си в родината се омъжва за Петко Каравелов, когото познава от Москва. 17-години по-голям от нея, той е сред най-известните политици на нова България. Четири пъти е министър-председател в бурните следосвобожденски години. Прочут е със своята начетеност и честност, но и със своята разсеяност. Постепенно Екатерина става не просто безценен помощник за него, но и “държавник в сянка”
По време на Балканската война Екатерина Каравелова е главна милосърдна сестра във Военното училище. В Първата световна война отново дава личен пример, грижейки се за ранените и болните. Нещо повече, гражданското й чувство я кара към края на военните действия да замине за Русия. Там търси съдействие във влиятелни политически кръгове за България, която е сред губещите в световния конфликт. А през 1919 г. от името на Българския женски съюз отправя протест до Великите сили против клаузите на тежкия за страната Ньойски мирен договор. Тя е и председател на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода. Участва в нейни конгреси в чужбина, обикаля страната с беседи в полза на мира. И още един щрих от богатата й биография: той е свързан със спасението на около 50 хиляди български евреи в годините на Втората световна война. Както посочва Цветана Кьосева в книгата си, на 25 май 1943 г. в дома на 83-годишната Екатерина Каравелова идват равинът д-р Хананел с още две жени, поели риска да нарушат полицейския час. Те я молят да предаде писмо до цар Борис ІІІ с искане за отмяна на депортирането на евреите. Тя също подписва писмото и добавя към него думите: “Синко, и ти си баща, не прави никому зло.” А после сама тръгва по тъмните софийски улици, за да го предаде на княгиня Евдокия, сестра на царя. Щрих от достойното поведение на известни и неизвестни българи, успяло да спре депортацията.
“След 9 септември 1944 г., когато на власт идват комунистически правителства, тя е принудена, както и много други представители на старата буржоазна класа, да подпише декларация за лоялност. Чест й прави, че отказва и до края не приема политиката на новата власт. Умира през 1947 година, останала неразбрана от новите властници.
Източник: bnr.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
