Атанас Василев Джавков, с литературен псевдоним Борис Априлов, е български писател, хуморист и драматург, известен със своите разкази, пиеси и филми, но най-много със своите творби за деца.
Атанас Джавков е роден на 21 март 1921 г. в град Малко Търново, България, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия, Турция. Семейството на баща му е живяло заможно в Лозенград, а майка му Нанка Джебкова е неграмотно сираче от селско семейство. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас, където се ражда брат му Георги Василев Джавков. Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 декември 1918 — 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери – Джина Василева — художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева — писателка (30 май 1950 – 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник „Стършел“ и семейството се мести в София.
В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник „Стършел“. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров – Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие — попаднал в черните списъци на неблагонадеждните — почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.
В периода 1959–1963 за кратко е драматург и литературен редактор в Главна дирекция „Български циркове“, а от 1977 до 1980 е щатен драматург в Драматичния театър на Сливен, за да получи правото на пенсия. С това се изчерпва дейността му на щатен деец на изкуството.
Печели редовно награди на Фестивалите на куклените пиеси и други. За цялостното си творчество Борис Априлов е удостоен с литературната награда на МНП „Петко Р. Славейков“ за 1993 г.
През 1991 г. заедно със съпругата си заминава на гостуване в Тел Авив, където в 1989 г. са се изселили двете му дъщери, малко преди падането на комунистическия режим в България.
Най-известните и обичани произведения на Борис Априлов са цикъл от романи и повести за приключенията на лисичето Лиско, някои от които са включени в програмите на училищата. Жанрът на творбите е труден за определяне и се променя през годините. В тях се съдържа и хумор, и сатира, и гротеска, и лирика — и всичко онова, за което е било забранено да се пише в книгите за възрастни. Ето творбите по реда на създаването им:
- „Приключенията на Лиско в гората“ (1957)
- „Приключенията на Лиско по море“ (1968)
- „Новите приключения на Лиско“ (1971) Съдържа повестите:
- „Не пипай куфара“
- „Чими“
- „Часовникът“
- „Червената шапчица“
- „Дупката“
- „Питонът“
- „Приключенията на Лиско в страната на квадратните същества“ (1975)
- „Най-новите приключения на Лиско“ (1975) Съдържа повестите:
- „Привидението“
- „Голямата награда“
- „Десет приключения на Лиско“ (1987) Съдържа осемте повести от предните книги, както и две нови:
- „Стената“
- „Синьото фламинго“
Борис Априлов умира на 10 април 1995 в болница на Тел Авив. След още няколко месеца почива и жена му Шела.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
