Боби Стойчев с псевдонима Бобев е български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Стойчев е роден в град Дряново. Служи като старши подофицер в 18-ти етърски полк.
През 1902 година се включва в национално-освободителната борба на българите в Македония под влияние на Борис Сарафов и участва в подготовката на четите на ВМОРО. През пролетта на 1903 година заминава като районен войвода в Светиниколско.
През Илинденско-преображенското въстание четата на Боби Стойчев се обединява с четата на скопския окръжен войвода Никола Пушкаров и на 5 август двете чети водят голямо сражение с турската войска при Гюришкия манастир.
На 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря.
Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.
Стойчев участва в съвещанията от края на 1903 година в София, на които се определя тактиката на борбата след въстанието.
С щипската чета на Мише Развигоров на 8 декември 1903 година Боби Стойчев заминава за Македония.
В края на март 1904 година Боби Стойчев е определен за войвода в Скопско.
През лятото по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония – Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО.
Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. Впоследствие той преминава официално на страната на Сърбия.
Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович. Като скопски войвода Стойчев действа активно срещу сръбската пропаганда.
На 14 декември 1904 година четата на Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден от Атанас Бабата при Шопско Рудари.
През март 1905 четата на Боби Стойчев и велешката чета на Иван Наумов Алябака водят сражение с турска войска при кумановското село Павлешенци, в което дават 20 убити. Четник на Стойчев в 1905 година е бъдещият войвода Спиро Дильов.
През ноември 1905 година Боби Стойчев се прибира за лечение в България. През февруари 1906 година влиза повторно в Македония с чета в състав:
Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 г. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско.
Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се водят целодневни сражения между четниците и повече от 3000 души редовна армия.
През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците, командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюришкия манастир.
При поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, а в боя пада цялата чета и сам войводата Боби Стойчев
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
