На 21 април 1874 г. Васил Друмев е ръкоположен за епископ като Климент Браницки

На 21 април 1874 г. Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия.

Васил Друмев е роден в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след което с прекъсване продължава образованието си в Одеската духовна семинария.

Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски и взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери.

След разпускането на легията през 1862 г. Васил Друмев се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество.

През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки и става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец.

През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството – избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в Първото Велико народно събрание, възглавява българските правителства през 1879-1880 г. и 1886 г.

Като изтъкнат русофил Климент се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и преследвания.

Той се ползва с доверието на руските политически кръгове и през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за подобряване на българо-руските отношения, прекъснати през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Климент Браницки вижда, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия и съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася за признаването на българския владетел.

Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест „Нещастна фамилия“ (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: „Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо“ (1864 г.), драмата „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872 г.) и пр.

Източник: glas.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!