Лазар Киселинчев, с псевдоними Аврам Киселец, Атински и наричан от албанците Скендер бей, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а също и масон.
Лазар Търпов Киселинчев е роден на 20 януари 1874 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на скулптора Пандо Киселинчев и на архитекта Георги Киселинчев. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.
Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в Атина. Оттам заедно с Атанас Кършаков, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция към Югозападна Македония. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел Васил Чекаларов като член на Костурското горско началство.
След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен.
Установява се в Америка (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията патронаши. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
„ Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал. “
През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка. Киселинчев заедно с Васил Стумбов е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.
Лазар Киселинчев умира на 18 декември през 1946 година.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
