На 20 юли 792 г. кан Кардам побеждава византийската армия в битката при Маркели!
Битката при Маркели, Тракия, на 20 юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския кан Кардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия.
Битката при Проват няма решителен характер. Затова през лятото на следващата, 792 година византийският император повежда отново армията си към България. Кардам го пресреща с войските си край граничната крепост Маркели (близо до днешния град Карнобат). Укрепленията, заети от българите, преграждат пътя на византийците към Ришкия проход и столицата на Кардам, Плиска. В края на юли Константин VI се решава да нападне укрепленията, подлъган (според византийския летописец Теофан Изповедник) от „лъжепророци“, че ще спечели победа. Преди сражението, докато изчаква византийското нападение, българският владетел съсредоточава тайно част от конницата си в прикритие зад хълмове встрани от бойното поле.
Поради неравния терен настъпващата византийска армия разстройва редиците си. Кардам се възползва от това и предприема контраатака, която носи пълен успех на българите. Конницата на Кардам обхожда противника и не му позволява да отстъпи в укрепения лагер и крепостта Маркели Българите завладяват обоза, хазната и палатката на императора. Те преследват Константин VI до столицата му Константинопол и по време на преследването избиват голям брой войници. В битката загиват и много византийски военачалници
След поражението си Константин VI е принуден да сключи мир с Кардам, като се задължава да му плаща данък. Четири години по-късно (796 г.) императорът прекратява плащането. Това води до нова война в Тракия, която приключва без решителен сблъсък.Враждебните действия между България и Византия продължават и при наследника на Кардам, кан Крум.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
