Трифон Кунев Бояджиев е български политик, писател и поет. Поезията му е лирична и се доближава до тази на символистите. Освен поезия пише и хумористични разкази и фейлетони.
Трифон Кунев е роден на 20 февруари 1880 година в село Ъглен, Луковитско. Той е по-малък брат на юриста и политик Атанас Бояджиев. През 1908 г. завършва „Право“ в Софийския университет.
Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“. По време на Балканската война служи в 3 македоно-одринска бригада и 4 рота на 12-та Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион. По време на Първата световна война служи като капитан, командир на телефонна част в Първи софийски пехотен полк. Неговият другар Досю Драганов си спомня:
„ … беше любимец на всички. Дори строгият командир на полка обичаше Трифон Кунев и то не заради добрата му военна подготовка, не за строевите му способности, а заради неговия нрав, който беше отрицание на всичко военно“
Между 1911 и 1915 г. е в редакционния екип на вестник „Воля“ като пръв помощник на тогавашния директор на вестника Симеон Радев. Кунев е арестуван след атентата в църквата „Света Неделя“.
От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция.
Между 1944 и март 1945 г. заема поста председател на Съюза на българските писатели.
Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС – Никола Петков вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 1940-те години в България. Политическата сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“.
Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897 – 1899) списание „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“.
Кунев е автор на стихосбирките:
- „Песни“ (1905)
- „Хризантеми“ (1907)
- „Зарници“ (1926)
- „Стихотворения“ (1945)
Със съдействието на вестник „Стършел“ през 1998 г. е издаден малък и непълен сборник политически фейлетони със заглавие „Ситни, дребни като камилчета“.
Публицистиката на Трифон Кунев предизвиква силното недоволство на властите и лично на комунистическия водач Георги Димитров. В своя реч на 2 юни 1946 година той подлага Кунев на остри нападки и заявява, че такива като него „трябва да отидат в архивата на историята, защото са ненужни и вредни“. Няколко дни по-късно, на 8 юни 1946 година, Трифун Кунев е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“, след което е затворен в Централния софийски затвор. Освободен е на 8 ноември, след като е избран за народен представител от опозицията. След обесването на Никола Петков и ликвидацията на парламентарната опозиция процесът срещу Кунев е подновен и през ноември 1947 година той е осъден на 5 години затвор.
Умира на 2 февруари 1954 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
