На 20 февруари 1849 г. е роден българският политик Иван Евстратиев Гешов!

Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.

Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911 – 1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.

Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924) и Българския червен кръст (1899 – 1924).

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари (8 февруари стар стил) 1849 година в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу.

Първоначално Гешов учи за кратко в гръцко училище при църквата „Свети Димитър“, но скоро е преместен в Централното българско училище „Св.св. Кирил и Методий“, където негови учители са последователно Йоаким Груев, Славиди и Никола Ковачев.

В класното училище всички предмети, освен трите чужди езика (гръцки, турски и френски), включително статистика и рисуване, се преподават от Груев. След като през 1864 година сестра му се жени за живелия в Манчестър търговец Михал Милков и е решено Евстрати Гешов да открие клон на „Братя Гешови“ в този град, Иван Гешов започва да посещава и курса по английски език в Американското училище.

От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883 – 1886). Неговият подпис е на първата емисия български левове. През 1884 година става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1884 година до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

На 13 септември 1885 година, непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители са изпратени да търсят подкрепата за Съединението на намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III.

Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но ѝ дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма. След това делегацията се връща в България, но Гешов е изпратен в Лондон, където на 4/16 октомври е приет от министър-председателя лорд Солсбъри, среща се също с Уилям Гладстон (тогава лидер на опозицията) и влиятелния държавен секретар (министър) за Индия Рандолф Чърчил. В края на октомври заминава за Париж, където се среща с външния министър Шарл дьо Фрейсине.

Иван Гешов се връща в България на 1/13 ноември, но още преди да пристигне в София избухва Сръбско-българската война. След края на бойните действия му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 година на Букурещкия мирен договор

След Деветоавгустовския преврат от 1886 година участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите.След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва във възстановената Народна партия и от 1894 година е избиран тринадесет пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894 – 1897), а след неговата смърт през 1901 година оглавява партията.

След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 година Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си, а през 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.

От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912 – 1913).

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция. На 17 юли 1918 година Гешов заминава за Женева и след престой във Виена пристига там на 1 август, за да организира изпращането чрез Международния червен кръст на финансова помощ от българското правителство за български военнопленници. В Швейцария го заварва и Солунското примирие. През лятото на 1919 година напуска Берн и на 1 август пристига в Париж, където е включен като съветник в българската делегация за сключването на Ньойския договор. Малко по-късно посещава Лондон, където се среща с британски и американски дипломати.

През 1920 година Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През август 1922 година Гешов заминава за Бад Наухайм, а след това за Париж, за да лекува проблемите си със сърцето, и така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.

Иван Гешов умира на 11 март 1924 година в София

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!