Тихомир Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков е български общественик от началото на XX век, писател, поет, публицист и етнограф.
Тихомир Павлов завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Живота и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата българска държава в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата Сирачето. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната поема Страхил войвода – покровител на угнетените е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко:
„ Появата на тая книга от г. Т. Павлов за българщината в Моравско и Тимошко е тъкмо навременна, и може само да ни радва, защото показва, че безподобните и чудовищни несправедливости на договорите за мир подир последните войни не са убили българския дух и че няма пораженство у съзнателните кръгове на българското общество, което не може да забрави заробените от сърбите през 19 век български земи. “
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.
Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България.
Тихомир Павлов е брат на Владимир Павлов, полковник от Генералния щаб на БА.
Павлов умира на 1 декември 1937 г. в София
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
