На 2 февруари 1941 г. умира българският политик Янко Сакъзов!

Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти е роден на 24 септември 1860 г. в Шумен.

След Освобождението се стреми към получаване на добро образование – учи в Русия (1878 – 1881 г.) и след това в Германия (1881 – 1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.).

Известно време след завръщането си в България е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.

Женен е за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.

С политика се занимава от 1893 г. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893 – 1894 г.), VIII (1894 – 1896 г.), XII (1902 – 1903 г.), XV–XIX (1911 – 1923 г.), XXI–XXIII (1923 – 1934 г.) Народно събрание.

Съосновател и редактор на сп. „Общо дело“, на чиито страници се застъпва за бернщайновата ревизия на марксизма както и за „общо дело“ на различните „производителни слоеве“. През 1903 Сакъзов и неговите съмишленици са изключени от БРСДП и създават БРСДП (ш.с.), която по-късно се преименува в БРСДП (об.)

Янко Сакъзов е всепризнат лидер на БРСДП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.

Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.

Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:

• с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
• протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личният режим ще доведе до сблъсък между съюзниците,
• през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
• бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.

След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.

Автор е на книгите:

• „Цезаризъм или демокрация“ (1903 г.),
• „Българите в своята история“ (1910 г.) и др.

Политически съчинения:

• „Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906 г.),
• „Против монархията – в защита на републиката“ (1946 г.).

Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.

Източник: wikipedia.org