На днешната дата е роден писателят Емил Коралов!
Емил Станчев, по-известен под псевдонима Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични романи през 30-те години и достигнал най-широко признание за романите „Нова летопис“ и „Чинарите зашумяха“.
Емил Дончев Коралов е роден в семейството на учителя литератор и читалищен деец Дончо Станчев – Лъчезаров и учителката Донка Станчева. Завършва гимназия във Враца и немска филология в Софийския университет.
От 1933 г. до 1947 г. заедно с брат си Лъчезар Станчев е издател-редактор на популярния вестник с библиотека „Весела дружина“, където публикува първите български фантастични и остросюжетни романи за деца и юноши (основни герои са Жари и Морското момиче и техните летящи столчета в Страната на слънцето).
След това Емил Коралов работи в издателство „Народна младеж“ (1947-1966) заедно с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев.
На 24 години Коралов става носител на наградата на Министерството на народното просвещение за романа си „Великата жажда“.
Носител е на Димитровска награда от 1952 г.
Първата му съпруга е Милка Петрова, учителка по френски език, завършила Сорбоната в Париж, авторка на приключенския роман за юноши „Сама по света“. Заедно с нея издава дълги години вестника за деца „Весела дружина“. Имат трима синове: Ясен, Андрей и Любомир.
Вторият му брак е с известната оперна певица Иванка Митева, с която има дъщеря: Емилия. Емилия Коралова-Стоева се занимава с теория и критика на художествения превод.
- „Нова летопис“ – 1953 г.
- „Чинарите зашумяха“ – 1965 г.
- „Септемврийци – 1923 г.“ – 1945 г.
- „Дъщерята на партизанина“ – 1948 г.
- „Великата жажда“ – 1930 г.
- „Непримиримите“ – 1938 г.
- „Край Марица“ – 1952 г.
- „Отражения в Марица“ – 1968 г.
- „Каблешково гори“ – 1949 г.
- „Малкият въстаник“ – 1960 г.
- „Тези, които обичаме“ – 1961 г.
Емил Коралов умира на 29 юли 1986 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.