Атанас Петров Думев, известен от 1894 година като Велко Думев, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдоними като Бодров, Кадров,Орлеанския Д-в.
Роден е в 1869 година в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“.
След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи българска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет).
В 1893 година завършва славянска филология в Софийското висше училище. Става учител във Велес, влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет.
Делегат е на Солунския конгрес на организацията в 1896 година, на който са изработени уставът и правилникът и организацията приема името Български македоно-одрински революционен комитет.
През 1897 година Думев е учител в Сяр, където развива революционна дейност. В 1889 година е български учител във Велес. В 1900 година е назначен за учител в българското педагогическо в Скопие, а на следната е избран за председател на Скопския окръжен революционен комитет.
В него са още Трайко Хаджибожков, Коста Николов и Тодор Паскалев. През юли 1902 година се мести в Одрин като учител по български език в Одринската българска гимназия като става и председател на Одринския окръжен революционен комитет, като замества Спас Мартинов. Заедно с Михаил Герджиков развиват активно дейност по разгръщане на революционната мрежа в изоставащото Одринско.
На конгреса в Солун през януари 1903 година Думев е делегат от Одрински окръг и заедно с Иван Гарванов и Анастас Лозанчев е сред най-активните привърженици на курса към въстание. След конгреса заминава за София, където обсъжда с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и други дейци тактиката на предстоящето въстание. През юни е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание организира доставките на оръжие от София.
Велко Думев участва в заседанията в София, на които се обсъжда развитието на борбата слез неуспеха на въстанието. Подготвя пътуването на Борис Сарафов и Михаил Герджиков в Италия, Франция и Англия, което трябва да запознае Европа с положението в Европейска Турция.
През 1905 г. Думев се връща в Македония и през април е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет.
След Младотурската революция в 1908 година Думев преподава български език в Пловдив и София и работи като училищен инспектор. При избухването на Балканската война в 1912 година Думев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като ковчежник в нестроевата рота на Десета прилепска дружина. По време на Първата световна война е училищен инспектор в Ниш.
След войните Думев работи в легалните македонски организации – член е на Националния комитет на македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Участва в създаванто на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Думев влиза в редакцията на „Илинден“. Редактира вестник „Независима Македония“ в 1932 година, излизал вместо временно спрения „Македония“. Привърженик е на михайловисткото крило във ВМРО.
След освобожднието на част от Вардарска и Егейска Македония в 1941 година Думев многократно посещава новоприсъединените земи. Умира на 2 декември 1945 година.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
