Орлин Василев (истинско име: Христо Петков Василев) е български писател и функционер на Българската комунистическа партия. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година ръководи държавното радио.
Директор е на българската национална библиотека – Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.
Роден е в село Враняк през 1904 г. Баща му Петко е учител по български език и директор на гимназията в Бяла Слатина. Майка му се казва Мария. Има един брат Виктор.
Първите си публикации прави във вестник „Ведрина“ през 1927 г. През ранните години на кариерата си Орлин Василев пише и за редица други издания, между които и вестник „Кормило“. Произведенията му от първите няколко години в голямата си част са посветени на Септемврийското въстание. Между тях са редица разкази, повестта „Огненият обръч 1923“ (1933) и романът му „Бялата пътека“ (1929).
В някои от произведенията на Орлин Василев той отделя значително място на различни реални събития от българската история. Такива са романите „Зъб за зъб“ (1944) и „Хайдутин майка не храни“ (1937). Някои от известните му произведения, които той пише след Деветосептемврийския преврат са драмите „Тревога“, „Любов“, „Щастие“ и др. Орлин Василев е автор на сценариите „Страхил войвода“ (1938) и „Калин Орелът“ (1950).
Орлин Василев е женен за Кунка от Кунино и има с нея две деца: Орлин и Мария. Синът му Орлин Орлинов е поет и сценарист.
Василев умира на 2 април 1977 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български писател и функционер на Българската комунистическа партия.){kind=link}