Димитър Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.
Димитър Христов Бръзицов е роден на 13 май 1859 г. в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877-1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия – консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.
Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхем Тел“ на Шилер (1881), „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.
Баща е на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов. Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:
„борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести““
Бръзицов умира на 19 януари 1931 г. в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.