Иван Милев е български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион.
Милев е роден на 19 февруари 1897 г. в семейството на казанлъшкия учител Милю Лалев. През 1916 г. по време на Първата световна война е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 година е войник на румънския фронт. На 18 ноември същата година, по време на отпуск, открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък. Демобилизиран е през 1918 г., а на следващата година завършва гимназия в родния си град. Работи като учител в село Коручешме, Хасковско през 1919 – 1920 година.
През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. През 1920 – 1922 г. следва общия курс, а от 1922 – 1925 г. се премества в Декоративния отдел при професор Стефан Баджов. По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите „Смърт“ на Владимир Полянов, „Синята хризантема“ на Светослав Минков, „Фантазии“ на Едгар Алан По, „Ужасът“ от Ханс Хайнц Еверс, издадени от издателство „Аргус“. Прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, издадена от „Т. Ф. Чипев“. През август 1923 г. посещава с група състуденти Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се отблизо с достиженията на италианския ренесанс и барок. През януари 1924 г. заедно с Иван Пенков осъществява сценографията на „Тоз, който удря плесници“ от Леонид Андреев в Народния театър, за който оформя и други постановки. На 29 юни 1925 г. получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие от Художествената академия, специалност Декорация. Впоследствие работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно с Васил Вичев участва през 1925 г. в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 г. е приет в дружество „Родно изкуство“ и през април-май участва в изложбата му с „Божа майка“ и „Светогорска легенда“.
На 19 юли 1925 година се жени за оперната певица Катя Наумова и на 18 май 1926 г. се ражда дъщеря им Мария Милева, която става архитект.
След смъртта му на 27 февруари 1927 година в Тръпковата галерия в София е организирана посмъртна изложба. По случай 100 години от рождението му са организирани юбилейна ретроспективна изложба в Националната художествена галерия и в художествената галерия в Казанлък през май-юни 1997 г.
Милев е майстор на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. Портретът му на Анна Каменова от 1924 г. е в стил сецесион и се отличава с декоративна пищност, стилизация и екзотични детайли.
Творби на Иван Милев се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и в художествената галерия в Казанлък.
Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева (емисия 1999 – 2009).
През декември 1925 година Иван Милев заболява от испански грип и умира на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
