Букурещкият мирен договор от 19 февруари (3 март по нов стил) 1886 година слага край на Сръбско-българската война.
Победителят във войната, Княжество България, и победеният, Кралство Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските на старите граници.
В хода на мирната конференция, свикана на 23 януари в Букурещ, сръбският делегат Чедомил Миятович предлага околията на Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялба на Македония (тогава под османска власт) на сфери на влияние, но българският представител Иван Евстратиев Гешов отказва. Сръбският покровител Австро-Унгария се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 милиона франка.
В очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, правителството на Петко Каравелов отстъпва. Отхвърлено е и искането на Белград за освобождаване на сръбските търговци от транзитни такси в България. Така в Букурещкият мирен договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, е записано само, че „[м]ирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество от деня на подписване“.
От името на османския султан – сюзерен на Княжеството, текстът е преподписан от Абдуллах Маджид паша
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 1886 година слага край на Сръбско-българската война..........){kind=link}